|
 За
детството…
Имам много прекрасни спомени от детството. На четиригодишна възраст
започнах да се занимавам с художествена гимнастика. Година по-късно
моята майка ми купи една малка цигулчица, но няколко дни след това се
оказа, че я държа неправилно , тъй като аз пиша с лявата ръка,а сложих
цигулката на дясното рамо. Като един дългогогодишен музикант майка ми
не можа да понесе това и решението беше да свиря на нещо , където и
двете ръце са равностойни . Така на шестгодишна възраст започнах да
свиря на пиано.
Пазя много топли спомени и от детската градина, спомням си , че бях
солистка в музикалната група на градината. Явно още тогава съм имала
желание да пея и да се изявявам на сцена.
За операта и поп музиката…
Завърших музикалното училище с пиано. Гласът ми обаче взе да се
променя през годините и започнах да се занимавам с класическо пеене и
да уча факултативно оперно пеене. През 1996 година се дипломирах като
оперна певица в музикалната академия. Занимавах се с класическо пеене,
защото смятам , че гласът ми е подходящ , и се оказах права.Това е
нещо , което е много трудно за постигане и представлява голямо
предизвикателство. Може би защото съм дете на двама класически
музиканти ,за мен това беше възможно най-естественото нещо като път в
живота ми. На оперната сцена човек съчетава музиката и актьорската
игра, което за мен е много интересен начин за общуване с публиката.
А поп музиката е нещо като експеримент за мен в почивките, които съм
си давала, просто защото се чувствам все още достатъчно млада и палава
, за да си направя нещо за забавление. Аз третирам операта като работа,
а поп музиката - като развлечение. Разчитам много на екипите , с които
работя . По принцип не съм композитор , аз съм само изпълнител и беше
важно за мен да намеря подходящи хора , с които да работя. Надявам се,
че успях да намеря такива хора.
За българската Евровизия…
Смятам че тази година имаше някакво подобрение в сравнение с миналата.
На полуфинала в НДК имаше доста парадоксални песни и изпълнители,
които впоследствие отпаднаха. Смятам, че песента на Мариана Попова е
един от добрите варианти. Лично аз бях фен на песента на Гепи.
За театъра…
Много съм благодарна на Александър Морфов, който при поредното ми
завръщане от Италия
/ Весела работи там през 2000 година като сценичен директор на
фестивала в Тиболи / , ме покани да се явя на прослушване за Декамерон.
В продължение на четири сезона можах да играя на сцената на Народния
театър. Много научих от този си опит, общуването с хората от театъра
изцяло промени виждането ми за света. Обикновено един оперен певец е
скроен по природа в някакви рамки. Докато актьорите са хора с
разчупено, оригинално и необичайно мислене ,особено работейки с
режисьор като Морфов,който е максимално нестандартен.
За VIP-а в България…
Не трябва да сравняваме нашия Vip със световния Vip, макар че според
мен в областта на изкуството имаме Vip , който е на световно ниво.
Никой от тези Vip личности не би си позволил да влезе в едно такова
шоу , в каквото влязох аз /Весела има вредвид реалити шоуто Vip
Brother/. Не твърдя, че хората , които бяха вътре , нямат своите
постижения, но разбира се, че и от нас има по-Vip персони , както и от
тези Vip персони има и във световен мащаб. Нещата винаги са на нива и
никой не трябва да се взима много на сериозно и да смята, че е стигнал
върха на нещо, защото винаги има някъде в тази вселена нещо , което да
е повече.
За Освалдо Риос…
Аз много бих се радвала моят професионален живот да се радва на такъв
медиен интерес като тази ми връзка и да не се забравя толкова време.
Никой от журналистите не пропусна да ми зададе въпроса за Освалдо Риос.
В същото време аз съм обвинявана, че сама тиражирам темата. Много бих
искала да спра с отговорите в тази посока, но непрекъснато ми задават
въпроси…
 За
любовта…
Любовта съм я срещала много пъти. В момента съм сама .Нямам сериозна
връзка,но много бих искала да срещна любовта пак, защото тя ме прави
щастлива, а това ме вдъхновява в моята работа .Ставам един съвсем друг
човек…
За приятелите…
Хора като мен винаги са обкръжени от множество личности от различни
прослойки, някои са колеги , други са случайни познати. В критичните
моменти си личи кой е истински приятел. Аз сега покрай участието си в
реалити шоуто Vip Brоther и покрай реакциите на много хора можах за
пореден път да си дам сметка кой ми е истински приятел и кой - не .Доста
хора отпаднаха, хората трудно прикриват завистта си, трудно прикриват
критиката си. Аз , разбира се, съм готова да чуя критика ,когато
виждам, че тя е добронамерена. Но когато виждаш , че има хора , които
отричат всичко , което си постигнал , просто защото не са на твое
място , то тогава е очевидно ,че те не са ти истински приятели.
За пороците…
Смятам, че най-големият ми порок е това, че съм много емоционална и
понякога не мога да си наложа самоконтрол, да бъда хладнокръвна да
разсъждавам трезво и да се предпазя от някои пориви на емоционалността
си. Това е неизбежно за един човек на изкуството, но пък ми помага в
работата.
За страховете…
Имам доста страхове. Един от тях е да летя със самолет , въпреки че
имам над 200 полета. Всеки път , когато съм на самолет, се чувствам
ужасно несигурна. По принцип това е свързано със чувството за
самоконтрол. Аз съм от хората, които обичат да контролират ситуацията
и да я държат в ръце. Когато трябва да предоставя живота си на някай
друг , това ме кара да се чувствам много зле. Донякъде се страхувам от
лицемерни и некоректни хора, но това е неизбежно , особено в нашите
среди.
За мечтите…
Нямам мечти , имам цели…
Като за финал…
Радвам се, че за първи път в живота си поех някакъв по-нестандартен
риск и направих една по-екстремна постъпка с влизането си във Vip
Brother, защото това по принцип не е характерно за човек с моето
възпитание и с моя начин на живот и нагласа. Радвам се, че направих
това.Почуствах се много по-млада и по-жизнена. Запознах се с нови хора,
смятам , че научих много неща и опознах себе си в един нов аспект.
Научих колко много ме харесва аудиторията и публиката и това ще бъде
един огромен стимул за мен оттук нататък да й се отблагодаря.
За ZonataOnline.com: Анатолий Попов |
